Богдан Томов е роден в София на 6 декември 1956 г. Бил е сценичен работник в националния музикален театър „Стефан Македонски“, но неговата страст е музиката.
Завършва Естрадния отдел на Музикалната академия в класа на Ангел Заберски през 1983 г. Първата му значителна изява е в мюзикъла „Утре в десет“ по музика на Любомир Денев, където изпълнява една от централните роли и участва в сценичната и телевизионната постановка. От същия мюзикъл е и първият му запис – „Студентски рок“.
Участва в програмата на Световния фестивал на младежта и студентите в Москва – 1985 г., на конкурсите „Осем песни в студиото“ във Варшава – 1986 г. и „Песни за морето“, Рощок – 1987 г., където получава диплом за оригинално представяне на песента на Тодор Филков – „Фото, моля“ (същата песен е отличена с трета награда на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ – 1985 г.).
Идеята му за сътрудничество с известни български групи и изпълнители е осъществена в дебютния му албум: „Оная думичка“ (Щурците), „Един музикант“ (Тангра), „За лека нощ“ (Братя Аргирови), „Прозорец“ (ФСБ). Песента „Белият свят“, изпълнена с детската вокална група Алени пламъчета, е отличена с наградата на ЦК на ДКМС на радиоконкурса „Пролет 87“.
Богдан е водещ на телевизионните предавания „Лабиринт“ и „Пресечна точка“ в периода 1995–1999 г. в нощен клуб „Блек кет“, а през 1998 и 1999 г. – на младежкия конкурс за певци на „Златният Орфей“. През 1999 г. осъществява турне в 36 града на България при голям успех. Сред популярните му песни са „А сега на къде“, „Просто съпруг“, „Студентско лято“, „Ще се моля“.
Богдан Томов е автор и изпълнител на химна на един от най-популярните български футболни отбори – Локомотив (София). През 2008 г. изпълнява песента „Празник на песните“ заедно с Мустафа Чаушев, Рени Зарева, Мая Нешкова и Ажда, записана в албума на Мустафа Чаушев „Богатство“ (2008).
Юлиян Лазаров е журналист с дългогодишен опит в радио и телевизия. В професионалната му биография са БНР, Нова ТВ, Радио Energy, ТВ Европа и др. Обича спорта, музиката и стойностното кино.
Коментари