20 май: Честит рожден ден, Шер!

Шер е родена на 20 май 1946 г. в малкото градче Ел Сентро – Калифорния. Нейното истинско име е Шерилин ла Пиер Саркисян, тя има арменски произход по бащина линия, a майка й e полуфранцузойка-полуиндианкa.

Когато Шер е още съвсем малка, баща ѝ напуска семейството, оставяйки майка ѝ, Джорджия Холт, неуспяла актриса, да се грижи сама за Шерилин. По-късно правят няколко опита да се съберат и да запазят семейството си, но безуспешно.

Изпълненият със страсти бурен живот на родителите ѝ, в комбинация с горещата индианско-арменска кръв, която тече във вените на скандалната певица, не могат да не се отразят на характера ѝ. Едва на 16 години Шер напуска училище и заминава заедно с приятелка за Лос Анджелис, за да си търси късмета и изпълнена с мечти да покори Холивуд.

Амбициозната провинциалистка се влюбва в 27-годишния музикант и композитор Салваторе Боно – Сони, за когото по-късно се омъжва. От този брак през 1969 г. се ражда дъщеря им Честити. Скоро след развода си със Сони Шер се омъжва отново за едно от „лошите момчета” на рокендрола – Грег Олман, от когото има син – Илайджа.

В личен план рок кралицата не е особено щастлива. Публичното анонсиране на хомосексуалността на дъщеря ѝ Честити се превръща в драма, а смъртта на първата ѝ любов – Сони Боно, дълбоко я разстройва.

Днес, навлязла вече в седемдесетото десетилетие от своя живот, Шер продължава да е все така ослепителна. Тя не желае да се примири с разрушителното влияние на времето и успява да запази красотата си с цената на много пластични операции.

Кариерата на Шер започва през 60-те години на миналия век, когато съдбата я среща със Сони – музикант и политик. Той започва да я използва като беквокалистка, а скоро продуцира и сингъл за нея – „Ringo I Love You“. Парчето обаче не оставя никакви следи.

Скоро Шер и Сони започват да се изявяват като дует, отначало под името Сизър и Клио (Цезар и Клеопатра), и бързо записват няколко песни, които така и не носят желания успех. В края на 1964 Шер (тогава още под името Шерилин) сключва договор със звукозаписната компания Liberty Records, а Сони играе ролята на продуцент.

Песента „Dream Baby“ е харесана от радиостанциите и скоро става локален хит. Месец след това Сони и Шер сключват договор с Reprise Records и реализират първия си сингъл – „Baby Don’t Gо“. Песента бързо става голям хит в Лос Анджелис, след което двамата отново сменят компанията и се прехвърлят в Atlantic Records.

През април 1965 първият им запис за новите издатели – „Just You,“ стига до 20-о място в класациите. Това е началото на успехите за дуото, но междувременно Шер продължава да записва самостоятелно и с Imperial Records. Същата година Сони и Шер достигат върха на популярността си. Песента им „I Got You Babe“ успешно се конкурира дори и с изпълненията на Beatles и Елвис Пресли.

Двамата имат собствено едночасово комедийно телевизионно шоу-вариете “Часът на комедията със Сони и Шер”, където разказват за това, което ги събира заедно, като сипят шеги и закачки от ефира. Шоуто се разпада след развода им през 1975 г. По-късно Шер се връща към телевизията, за да започне собствено предаване, но продукцията така и не постига голям успех.

След като се премества в Ню Йорк, Шер доказва своя талант и като актриса. Тя получава номинации за „Оскар” и „Златен глобус“ за филма „Silkwood“, а на фестивала в Кан през 1983 г. печели награда за най-добра актриса за ролята си във филма “Маска”.

През 1985 г. e удостоена с „Оскар” и „Златен глобус” за филма “Лунатици”. През 1989 г. излиза албумът ѝ „Heart of Stone“, в който са включени култовите песни „If I Could Turn Back Time“ и „Just Like Jessie James“. Рок дамата отново оглавява класациите със сингъла „The Shoop Shoop Song“ от филма “Сирени”. През 1991 г. излиза албумът „Love Hurts“, а през 1995 г. – суперуспешната продукция „It’s a Mans World“, в която са включени хитовите парчета „Walking in Memphis“ и „One by One“.

Шер дебютира като режисьор през 1996 г. с филма “Ако стените можеха да говорят” и продължава да се снима в изключително завладяващи продукции като “Чай с Мусолини” и “Закуска”.

За да докаже на себе си и на останалите, че е родена актриса, Шер посвещава голяма част от 80-те години именно на своята актьорска кариера. Началото е с признатата ѝ роля в режисираната от Робърт Олтман бродуейска пиеса „Come back to the five and Dime, Jimmy Dean, Jimmy Dean“ (която повтаря и в последвалата филмова версия).

Впечатлява критика и публика с дълбоки и осезаеми изпълнения през 1983 г. в Silkwood, Маската, „Вещиците от Ийстуик“ и „Лунатици“. За последния тя печели Оскар през 1987 г. в категорията за „Най-добра актриса”.

Прави темпераментна интерпретация на хита на Бети Евърет от 1964 „The Shoop Shoop Song (It’s In His Kiss)“ за саундтрака на „Русалки“ от 1990 г., в който си партнира с Уинона Райдър и Кристина Ричи.

Шер се изтощава емоционално и физически. Хроничната ѝ умора я кара да се оттегли за известно време от публичното пространство. През 1998 г. тя изгрява с нова сила върху небосклона с албума „Believe“. Той отбелязва нов връх за Шер с хитове като едноименния „Believe“, „Strong Enough“ и „Dove L’Amore“, последван от „Living Proof“ – сингъли, завладели всички световни клубни сцени. Това знаменито завръщане, повлияно дали от нуждата от публично внимание, или от смъртта на бившия ѝ съпруг и дългогодишен приятел, я изстрелва отново до висините на кариерата ѝ.

Шер умее много добре да подбира песните си и знае как да ги изпълнява с емоционална сила – това го доказват многото ѝ записани сингли и албуми. Човек не може да сбърка характерния тембър в гласа на Шер – сякаш прегракнал от многото цигари.

В допълнение към убедителните ѝ способности на вокален стилист и към имиджа ѝ на знаменитост от световна величина тя същевременно демонстрира забележителна издръжливост и способност за адаптация, които са ѝ позволили да направи много хитове в различни периоди и десетилетия, като в същото време успява да блести и в други творчески полета – като киното и модата.