Стефан Германов издирва добра музика вече две десетилетия. Смята, че тя го прави по-щастлив и пълноценен човек. Вярва, че музиката прави същото и с теб, затова събира всичко добро в https://muzaica.fm.
Онлайн радиото е неговият опит за съвършената плейлиста. Тя звучи 24/7, не се прекъсва от реклами, тя е вечно променяща се, но и се опитва да промени общата музикална среда към по-добро. А най-важната ѝ задача е проста – когато слушаш да се чувстваш добре.
Срещаме те със Стефан, не само заради красивата му любовна история с музиката. Следва кратък наръчник за това как да слушаш сърцето си и да правиш нещата, които просто вярваш, че трябва да бъдат направени.
Винаги съм искал да се занимавам с музика. Още в ученическите години започнах да свиря в групи, после – в студентските години, накрая и професионално започнах да свиря на софийската сцена. Но след две години стана така, че не можах да издържа на големия глад в големия град и се прибрах в Бургас. Петнайсетина години се занимавах с държавна администрация, но очевидно не ми е била много по сърце, защото сам напуснах, въпреки че вървях нагоре по йерархичната стълбица. Беше ясно, че това не е за мен. Очевидно съм предопределен за друго и музиката е моето. През целия си живот, каквото и да се е случвало, съм се връщал там… по един или друг начин.
Решението да напуснеш държавната администрация как дойде?
Физически не се чувствах добре, емоционално и психически също. Работих на страшно големи обороти, изтощавах се и чувствах, че ако продължа така ще се разболея сериозно. Ти разбираш, че не го искаш това, ставаш и тръгваш по задължение, а не с кеф. Като излязох от администрацията, заедно с двама съмишленици направихме музикален лейбъл, който прерасна в дигитален дистрибутор на съдържание. Това, което правим и до днес, е да доставяме музика до платформи като Spotify, Amazon, Apple Music и подобни. Но преди това имах доста труден период. След държавната администрация попаднах в друга реалност и в несигурност – това създаде много проблеми първите две-три години, притеснявах се как ще оцелее семейството ми. Бизнесът тепърва започваше и не ми даваше нищо друго освен разходи. Беше труден период, но когато виждаш смисъл в това, което правиш, и ако то е твоето нещо – вървиш напред и това е. Може да звучи стандартно и клише, но това е вселенски закон.
А Muzaica как започна?
Бях хванал един много сериозен вирус, преди ковида още, десет дни бях с температура и завърших в болница. Тогава прекарах една седмица напълно сам в стая и тоя ми период беше много решаващ, за да стартира радиото. Бях го замислил като бранд за хубава музика, даже не знаех дали ще е точно радио. В болницата се роди тази решителност да го реализирам. Усещах, че за да стигна до хоспитализация (не бе ми се случвало дотогава), значи правя нещо неправилно, нещо не е ОК и затова приключих няколко други мои занимания, поразчистих място, за да влезе в живота ми това ново начинание. Почнах да си правя разни плейлисти, измислих името Muzaica – компилация от музикални парчета. Един приятел ми разказваше за мозайка, която му трябва за кухнята и не може да намери, бяхме в колата и слушахме музика – така дойде името на радиото.
И какво е Muzaica?
Моят опит да споделя с хората хубава музика. Това е нещо, което аз мога да правя добре. Поне така си мисля и определено го считам за мисия. Малко силна дума, но знам, че е нещо, което трябва да направя, защото всеки трябва да дава каквото може на света. Насочих се към това без някаква ясна представа как да го монетизирам. Това е абсолютно естествен процес на нещо, което чувствам, че е вътре в мен и се опитвам да го извадя навън. Четох интервю с медицинска сестра, която се е грижела за възрастни хора в последните им мигове и често ги е питала за какво съжаляват в изтичащия живот. Всеки от тях съжалява, че е искал, но не е направил определено нещо, не му е стигнал куражът или е имал други пречки. Обрисувайки тая картина – не искам накрая да си мисля, че и аз не съм го направил. И призовавам всеки да пробва нещата, които усеща че трябва да направи, независимо с какъв успех. Особено ако това са ти истинските и правилните неща, няма как да не стане. Те сами те подпират много плътно и ти показват пътя. Аз направих радиото, просто защото знаех, че трябва да го направя. А и като не е комерсиално имам свободата да го правя, както го чувствам. Преди музиката да стигне до радиото минава процес на селекция. Имам строго определен филтър в главата, който ми казва тази песен за там ли е или не.
Филтърът твоето усещане ли е или истинска стриктна система? Как избираш музика, която звучи 24 часа в денонощието?
Изцяло мое усещане. Просто слушам, използвам стрийминг платформите за това, а алгоритмите там вече са разбрали какво трябва да ми подадат. Трябва да изслушам тонове музика, за да прецедя десет парчета. След като ги селектирам, си ги пускам сутрин на закуска и разбирам дали не съм сгрешил с някое. Това ми е втората цедка. Третата е, ако някой от слушателите каже, че това парче е гадно. Обикновено това е жена ми, защото тя не спира радиото в офиса си. За десет парчета обикновено прослушвам около сто и петдесет, двеста. Опитвам се да го правя всеки ден.
Колко секунди ти трябват, за да разбереш дали парчето става или не?
Около пет.
Това обаче е след колко години слушане на музика?
Колкото съм живял. Определено ми е помогнало всичко, което съм преживял. Каналите за слушане на музика бяха доста по-задръстени и трудни и нямаше достъп. Рядко се процеждаше нещо през соц канала и слушахме с един стар веф радио „Свободна Европа“. После минах през касетки, ролки, компакт дискове, плочи, за да се стигне до ерата на интернет, когато всичко е на един клик разстояние. До голяма степен се губи очарованието, скоро си мислех за това как сме въртели касетки до скъсване и до сутринта. Като бях войник, трябваше да изкарам прав цяла вечер, пазейки секретната секция на поделението. Беше кучи студ, забивах щика на автомата горе във вратата, за да не ми тежи и си изпявах един цял албум на Rainbow. Така се поддържах буден, изпявайки мислено всяка песен от край до край.
Имаш период, в който продаваш касетки на един тротоар. Приличат ли си продаването и Muzaica по нещо?
Продаването на касетки е един вид дистрибуция. Това, което може да ме доближи до Muzaica, е селекцията на касетите. Тъй като ти може да продаваш Цеца, може да продаваш и Queen, аз избрах второто. Взимах от едно място пиратско направени касетки и всяка сутрин свалях на улицата един касетофон, няколко кашона с касетки и едно табло, на което ги поставях. След бутилка водка с шефа на СБХ – Варна, получих разрешение да взема ток от мазето на сградата им и ето – вече озвучавах улицата, защото трябваше да представя музиката. Бях студент в този период.
Беше ли това първата Muzaica? Бета версията?
До голяма степен, защото трябва да избереш какво да представиш на хората. Тогава почина Фреди Меркюри и имах един много дълъг период, в който пусках само Queen. Много се продаваха. Един ден дойде един пич, който живееше отсреща и вика: „Брадъре, страшна музика пускаш, много ти се кефя, обаче, откакто почина Фреди, ме побъркваш. Моля те, смени с нещо друго“. Това беше първата обратна връзка от слушател. Пусках повече рок. Това е първата музика, която ме е развълнувала.
Какво пускаш по радиото сега?
Преобладава фънк, R&B, соул, има доста неща от мейнстриймa, поп, рокът е много мелодичен. Опитвам се радиото да създава добро настроение. Ако някой посети секция about на уебсайта на радиото, ще види, че музиката е подбрана така, че да създава добро настроение и да ти е приятно, но ако усилиш, може и да се позабавляваш, да потропваш с крака и да позаклатиш глава.
Няма реклами по радиото, защо?
Рекламите са нещо разсейващо и неприятно според мен. Със сигурност хората, които обичат истинска музика, не се кефят тя да бъде прекъсвана от мъжки или женски глас и натрапчива мелодийка. Наистина разсейва, дразнещо е, никога не ми е хрумвало да има реклами. Една от причините, поради които направих това радио, е, че човек слуша много музика, докато пътува в колата. Прехвърляйки радиостанциите аз откривах, че ме дразни и подбора на музика и рекламите. И си казах: „Ами айде, направи го ти по-добре, направи го, както го искаш (като си много отворен). Дори само за себе си, дори само за твоите приятели, които са със супер як музикален вкус“. Ето още една причина.
То май не е точно бизнес в момента, не изкарва пари, ти наливаш в него…
Да, но има хора които му се кефят и биха дали някакви суми, използвайки бутона „подкрепи Muzaica радио“. Възможно е в бъдеше да организирам някакви краудфъндинг кампании, но трябва да се помисли какво да се даде на хората, освен голата идея да съществува радиото, която май не е лоша. Не знам как ще се развие, просто следвам някакъв естествен процес и бачкам, това е. За щастие, много мои приятели помагат в техническата част, за което съм много, много благодарен – те заслужават да се разкаже за тях много по-обширно.
Защо го правиш? Инвестираш усилия, време, пари, какво ти връща?
Аз не мога да си представя да не го правя. Няма как да не го правя. Искам да дам на хората едно добро преживяване. Музиката съпътства голяма част от живота ни. У дома сина ни, като отвори вратата, ако не чуе музика, пита дали не се е случило нещо лошо, дали всичко е наред. Сигурен съм, че има страшно много такива хора. Музиката е нещото, което може да ти даде, може и да ти вземе, ако не е подходящата селекция. Искам да участвам точно в този процес на подобряване на музикалния фон около нас. Слушайки хубава музика, ти изпитваш удоволствие, това често те прави и по-добър човек. Искам да дам точно това преживяване на хората, искам да се чувстват толкова добре, колкото и аз, когато слушам добра музика.
Всеки ден музикалният портал © Меломан.бг събира на едно място горещите музикални новини – звездни рожденици, нови сингли и предстоящи концерти, игри със страхотни награди и класации, които подреждате вие.
Коментари