Победителят от X Factor Великобритания представя себе си, както никога досега, в четвъртия си албум – „It’ll All Make Sense In The End“.

Джеймс Артър създава по-голямата част от колекцията по време на локдауна в къщата си в Съри. Изнасяйки се от Лондон, музикантът инвестира в звукозаписни уреди и изграждането на студио у дома.

Той си създава безопасно убежище, в което се чувства удобно да бъде още по-откровен, не само за нещата, които го вдъхновяват, но и за нещата, които го тормозят.

И изведнъж музиката започна да звучи страхотно. Още в началото имаше звук, към който се стремях и дори тогава звучеше като истински албум. Това е първият път, в който създавам музика на едно и също място, а не в различни студиа и това може да се чуе в песните. Има нещо наистина удобно в това да работиш в собствения си дом – успях да бъда по-уязвим от всякога”, споделя Джеймс.

След като написва автобиографичните първи сингли „Medicine“ и „September”, артистът открито пее за любовта, зависимостта и дяволите, които го преследват в „Déjà Vu“, електро-рок песен, която е с голямо емоционално съдържание.

„Исках този албум да има подходящи рок елементи. Видът рок, който обичам, е емо и поп-пънк, така че исках да се заема с този жанр. Лирически тази песен, както и много от другите, е звукът на някой, който много размишлява, много обработва и е наистина честен за това къде се е намирал в главата си.“

Освен искрените изповеди в текстовете си, Джеймс Артър не се страхува да отправи послание и към бъдещото му поколение: „Emily“ е нежна, интимна песен за дъщерята, която един ден може да има: „Идеята възникна от разговорите за това да имам деца. Бих ли бил дори добър баща? А ако прочетат за всички глупости, през които съм преминал? Няма значение“, разсъждава той, „защото в крайна сметка аз съм човекът, който ще бъде до тях през целия им живот.“

С „SOS“ певецът отново прави обрат: „Чувствам я като песен, определяща албума. Всичко, което исках да постигна, е в това парче. Има тежък рок, припев в стил 30 Seconds To Mars. След това в стиховете има рап, напомнящ този на Miguel. И накрая има хорово пеене. Вече виждам видеото, вървя по улицата и пея на всички тези разбити души, хванати в капан в къщите си за една година.”



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *