Авторска музика, с етно мотиви. Усещане за джаз, вдъхновено от горещо фламенко. Едно момиче и четирима блестящи музиканти.

История за любов, но от онази… тъжната, която остава несподелена, и е достойна да се разкаже в песен…

„Бела ле“ е още един повод да се заговори за нестандартния стил на Савина. Изпълнителката, която миналото лято показа как фолклорът може да звучи като денс („Юначе“), сега събра ювелирни музиканти за ново предизвикателство. В „Бела ле“ до нея са Алекс Нушев (бас и аранжимент), Живко Василев (кавал), Борислав Петров (ударни) и Теодор Петков (пиано и аранжимент).


Поканих четирима инструментални виртуози в лицето на Алекс, Теодор, Борислав и Живко, защото знам, че те живеят с тази музика и за тях ще бъде много лесно да усетят какво искам да създадем заедно. Прегърнаха идеята и всеки остави сърцето си, за да направим нещо великолепно, далеч от комерсиалното.

Впуснахме се в магично музикално пътешествие, което съчетава пеене, бас, пиано, кавал и барабани и така създадохме „Бела ле“ – красив маслен живопис, наслоен с многобройните нюанси на музиката“, споделя Савина.

„Бела ле“ провокира и със силата на думите си. Текстът, създаден от Савина, разказва историята на една тъжна любов, в неподражаемия стил на фолклора. „Момата чака нейния любим и пита Месечинката къде е. Тя й отговаря да не го чака повече-той няма да се върне, защото е намерил друго любе.“

Енергията на текста и музикалната страст на ритъма намират своя визуален дом в галерия DOZA. Савина определя арт пространството като светло и вдъхновяващо и внася личен почерк с авторските си картини. Точно те са необходимия щрих, който дава елегантен бекграунд на финалната визия, за да превърне „Бела ле“ от песен в изкуство.




Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.