Песента „Преводачи на дъжда“ към спектакъла “Веселата карета” на хасковския театър „Иван Димов“ е най-новата театрална песен, която Георги Георгиев – китарист на Остава и Homeovox, представя на театрална и музикална сцена.

В напълно негов стил – романтична, с усмивка, през лека тъга и надежда, “Веселата карета” докосва сетивата и те кара да я затананикаш веднага.

Пиесата и режисурата на спектакъла със същото заглавие са дело на Елин Рахнев, с който Жоро работи не веднъж през годините.

Да композира и създава театрална музика е все по-често, увлекателно и любимо занимание за него, а работата в тази съвсем различна среда му носи нови срещи, хоризонти, неповторими емоции и удовлетворение.

Благодарен съм на режисьори като Елин Рахнев и Крис Шарков, които първи ме поканиха и подканиха да пиша и творя за театър. Много е различно – ти си част от цялото, а целият процес и срещи в театъра ме изпълват по нов, напълно различен начин”, споделя Георги Георгиев.

Това е близо 20-о поредно представление, по чиято музика Жоро работи, а Хасковският театър е едно от местата, където музата го спохожда най-често през последните няколко години.

След номинации за наградите “Икар” – за музиката на спектакъла „Напразни усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, реж. Крис Шарков, Театър „София“ и за “Аскеер” за музиката на „Кукувицата“, заедно с Ваня Щерева, от Елин Рахнев, реж. Димитър Еленов, Народен театър, поканата да направи музиката по премиерния спектакъл “Веселата карета” в Хасковския театър, идва в началото на лятото.

Жоро веднага прегръща идеята, развълнуван от текста на Елин, който е и негов приятел. Песента се изпълнява от чудесните актьори в постановката, което допълнително допринася за органичното, неподправено и естествено звучене и послание на песента.

Тончо Токмакчиев, Мая Бежанска, Емануил Костадинов, Добриела Попова, Димитър Ковачев – Фънки, Димитър Баненкин, Николета Малчева, Стелиян Николов канят зрителя и слушателя да се “качи” на своята весела карета – да повярва в себе си, да чуе и да послуша най-вече собствената си душа.

A самият Жоро вижда “Веселата карета” така: “Абсурдността и намигването на смъртта, понякога е по привлекателно и красиво от самия живот. Приемайки го така, можем да живеем по-пълноценно и красиво тук в реалността”.



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *