Бургас – градът на талантите! Неоспорим факт. Отваряме хрониката на емблематичните личности, тръгнали от морския град към върховете на славата.

Сред имената на великите творци откриваме поетите Петя Дубарова и Христо Фотев, писателя Антон Дончев, артистите Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Мария Статулова, Руси Чанев, кинорежисьора проф. Георги Дюлгеров, оперната прима Райна Кабаиванска и диригента Емил Чакъров, художника Георги Баев, композиторите Стефан Диомов и Тончо Русев.

Кой не познава певците: Тони Димитрова, Кичка Бодурова, Гого от Тоника, Стефан Илчев. Градът ражда таланти и продължава да го прави.

Поредната звезда изгряла на брега на морето е млада рок певица и музикант. Казва се Таня, а сценичното ѝ име е Таня DI. Артистична натура със силна воля, граничеща с инат, който е овладяла в градивно качество – характерно за повечето световни рок легенди. Дамата е напът да завладее нашата и световна сцена.

За себе си казва: „Коя съм аз ли? Амбициозна, обичам страстно, вярвам, че човек трябва да следва интуицията и сърцето си. Вярвам в справедливостта, любовта, че няма нищо случайно на този свят и всичко, което се случва си има своята причина. Следвайки тези си принципи, открих, че те ни учат да бъдем себе си, по-добри, да развиваме потенциала си, да се развием като личности. Правят ни силни“.

За мъдростта няма възраст е казал Платон. Младата дама упорито се придържа към тази сентенция. Обича да пътува, да се запознава с нови хора и да общува активно с тях. „От всеки човек можеш да научиш нещо полезно“, убедена е тя. Обича животните, високите скорости и морето. В него е влюбена. Мрази лъжата и лицемерието. Говори истините директно, въпреки че понякога засяга някои хора. Научила се е да се извинява, когато е виновна, да прощава, когато е възможно.

Таня DI

Трудно се доверява, но направи ли го – държи на ответната страна да бъде пропорционална. За музиката казва: „Тя е в кръвта ми. Неизменна част от мен. Тя е моето бягство от реалността, моето лекарство, когато съм наранена или тъжна, моята страст. Когато съм на сцената, се чувствам на своето място. Музиката е моето изразно средство. Когато пея, поднасям на публиката частица от себе си. Емоция, светоусещане. Музиката е една паралелна вселена, паралелна реалност, но по-красива, по-магична и в нея винаги има НАДЕЖДА“.

Специално за © Меломан.бг певицата вдига завесата за своя личен живот, мечти, пътя, който е извървяла, бъдещите си планове и амбиции.

Къде си родена и как премина детството ти?

Родена съм в София. Родителите ми са се развели, когато съм била мъничка. Живяла съм в столицата до четири годишната си възраст. Детството ми премина малко като на филм. С втория ми баща, който е чужденец, и майка ми решихме да се преместим. Направихме го точно като в романтичните филми. Казахме си: ще пътуваме из страната и където ни хареса най-много, там ще се устроим. И стигнахме морето. Влюбихме се в него и повече не можахме да се разделим. Съзнателният ми живот е свързан с Бургас. Той е моя роден град.

Какво си завършила? Каква искаше да станеш, преди да се отдадеш на музиката?

Завърших Профилираната гимназия за романски езици „Г. С. Раковски“ в Бургас, след което реших да запиша „Връзки с обществеността“ в БСУ. Избрах го, защото определено имах интерес към тази специалност и виждах потенциал за по-нататъшно развитие. Исках да остана да уча в Бургас, въпреки че повечето ми приятели заминаха да учат в други градове и страни. Но аз си имах своите причини да остана. Започнах да взимам стипендия за отличен успех и се справях много добре, но за известен период от време (от началото на гимназията до втората ми година в университета), отдавайки се напълно на ученето, музиката започна да ми липсва ужасно много. Тогава реших, че няма как да продължавам така и че всъщност това е нещото, с което трябва да се занимавам и което не бива да изоставям. Музиката е моето призвание.

В този период от живота си започнах да пея в един рок бар, който за съжаление вече не съществува. Откакто се помня обичам рок музиката и точно този стил до най-голяма степен олицетворява най-точно моя темперамент и душевност. Израснала съм с музиката на The Beatles, Queen, The Cranberries, Nirvana, Guns N’Roses, Travis, Джак Уайт и още много много други банди в този и близки по стил, които безкрайно обичам. Смятам, че музиката играе много важна роля още от ранна детска възраст и има силата да формира и изгражда личността на човек, интелекта му, ценностите му, посоката му… Обичам разнообразието и смесването в една голяма „експлозия“ на различни стилове, обичам да експериментирам и да преоткривам себе си отново и отново по този начин.

Имаш ли идея за някакви нови проекти свързани с това „експериментиране“?

Да, следващият ми музикален проект, който ще бъде по-концептуален и носещ със себе си една тема за размисъл за живота като цяло, за стойността на всяко решение, което взимаме и последствията, които носи то. Ще бъде разказ за силата на духа и борбата с най-големия враг, който всъщност винаги се крие в нас самите. Песента ми ще носи името „Nirvana” и желанието ми е тя да служи като предупреждение, особено за по-младите – да не залитат по изкушителния и първоначално уж сладък път на порочността. Да напомня на всички да обръщат по-голямо внимание, когато забележат, че някой техен близък има проблем, да не го неглижират, защото хората с проблем от този характер имат крещяща нужда от разбиране и от любов, от морална подкрепа, за да го превъзмогнат, вместо само от упреци.

Таня DI

Какви първоначални планове за живота си имала? За какво си мечтала като малка?

Още от малка започнах да взимам уроци по пиано, пеене, актьорско майсторство. Много обичах и фотографията, в тийнейджърска възраст започнах да се интересувам и да ме вълнува борбата с различни видове зависимости, затова преминах един семинар, който доктор Ивайло Димитров водеше на тема „Превенция и борба с пристрастеностите“. Изключително важно е да се говори за тези неща, а не да бъдат теми табу, защото тази социална проблематика засяга огромен процент от хората в световен мащаб, особено към днешна дата. Хората са изключително объркани, изплашени, дезориентирани и стресирани, което ги прави и по-податливи и нестабилни. Хаосът във всяко едно отношение около тях ги прави такива.

Липсата повече от всякога на жива комуникация и социално общуване оказва огромно влияние на психиката и на децата, което е най-тъжното… Смятам, че мисията на един артист е да оказва своето влияние, като зарежда хората с повече вяра и позитивизъм и много искам да правя именно това. Обичам стойностната и смислена музика и искам да правя именно такава. Въпреки че нямам завършено музикално образование, за което сега малко съжалявам, още от много ранна детска възраст музиката винаги ме влечеше. През целия ми живот тя е била неизменна част от мен.

Кое те вдъхновява? Разкрий тази тайна и за другите, които искат да вървят по този път?

Вдъхновяват ме небето и вятъра. Често казвам на хората, които са около мен по-често да поглеждат нагоре. Това е едно напомняне да смениш перспективата и ъгъла, от който гледаш на живота си, едно напомняне колко преходно е всичко около нас и самите ние, затова хванете мига и живейте сега, не в миналото с някакви неща, които не можете да си простите, не с терзания относно бъдещето, което може никога да не дойде, а тук и сега! Показвайте на любимите си хора колко ги обичате и ценете времето си с тях. Защото за някой и един миг, и един дъх е много…

Ти си омъжена. Как се запозна със съпруга си?

Той е един от най-добрите музиканти, които съм срещала. Беше дошъл на участие в клуба, в който аз пеех по това време и така се запознахме. Но всъщност дълбоко в себе си знам, че с него сме се срещали и преди. Съдбата, любовта, любовта към музиката. Както казах, не вярвам в случайността. Още от първия миг имах чувството, че сме се познавали цял живот. Много странно и интуитивно усещане.

Музикално семейство сте. Пеете ли у вас?

Разбира се. Мисля, че сме страхотен музикален тандем, допълваме се взаимно и едновременно с това всеки придава различен нюанс и „подправка“ на творческите ни идеи – със своя индивидуален стил и музикален привкус. Различни сме, но съчетавайки различията си, крайният продукт се получава много пъстър и интересен, дори бих казала провокативен. Не търсим комерсиално звучене, а наша цел е да изградим собствен и разпознаваем стил чрез авторската ни музика и по този начин да запълним тази празна ниша на музикалната сцена в България. И двамата пишем, както и наши приятели, като например Петър Писарски – основателят на култовата българска група „Атлас“.

Английският текст на последния ми сингъл „Bittersweet” е мое дело, а играта на думи в българския вариант, под името „Не се сърди, човече…“ е дело на Петър. Автор на текста на следващия проект, по който работим и който до няколко месеца ще стане факт, надявам се, е Веско (мъжа ми). Замислила съм доста интересен и тематичен видеоклип, който се надявам да реализирам по начина, по който искам. Но ще имам нужда от спонсор, който да подпомогне финансово концепцията ми, за да постигна необходимото визуално въздействие, което търся да предам на публиката. Национален фонд култура ще съдейства финансово на проекта ми, но за съжаление, за да успея да пресъздам идеята за видеото, която е в главата ми, ще ми е необходима още малко странична помощ.

Кога беше пробивът ти на голямата сцена? Къде и как се случиха нещата?

Първото ми явяване на голямата сцена беше с участието ми в X Factor България през 2013 г. Реших да участвам съвсем спонтанно, без никаква предварителна подготовка специално за предаването. Имах подкрепата на близките ми, които тогава вярваха повече в мен, отколкото аз самата вярвах в себе си. Може би това беше разковничето, което ми помогна да преодолея несигурността, която носех в себе си до този момент, стъпвайки на такава голяма сцена пред толкова широка аудитория. Когато видях какво е общественото мнение за гласа ми, а то беше, че имам изключително разпознаваем рок тембър. И когато почувствах огромната любов на публиката към мен, това пречупи тази свенливост и ме накара да „разперя криле“ и да „полетя“ по пътя на изкуството, вече напълно убедена в своите способности. Спомням си, че вечерта, в която напуснах формата като финалист, си обещах публично да запазя себе си и индивидуалността си като артист и да продължа да развивам потенциала си.

Радвам се, че връщайки се с 8 години назад в момента, виждам, че съм удържала на обещанието си. И въпреки предложенията, които съм получавала през годините от различни места да правя музика, която не чувствам за моя, предложения съм отказала, с ясната представа, че поемам риск и че по моя начин ще ми бъде по-трудно, не съжалявам. Смятам, че е изключително важно един артист да отстоява себе си и да не се променя, само за да се продава по-лесно в „месомелачката“, наречена музикална индустрия! Той трябва да опази автентичността си. Много бих се радвала да работя занапред и с други музиканти, които търсят същото като мен и с които гледаме в една посока. Бих искала някой ден да имам своя банда.

Кои са песните, с които се гордееш най-много?

Няколко години след участието ми в музикалното риалити не работех по своя авторска музика, но пък не спирах с клубните си участия из страната. Първият ми сингъл – „Как да кажа не“, беше класиран на финала на „Бургас и морето“ (2018 г.), а втората ми авторска песен – „Не се сърди, човече…“, беше сред финалистите на Пролетния радиоконкурс на БНР тази година и се радваше на много добър отзвук от страна на публиката. Може би най-харесвана до момента е английската версия на песента ми – „Bittersweet”, към която заснехме и дебютното ми видео. Сега обаче съм твърдо решена и готова да работя по много нови авторски проекти, имаме интересни идеи като предстоящия ми проект.

Какво е да си певец, артист, творец в днешно време? Какви са трудностите пред хората от вашата гилдия? Старите дават ли път на новите?

Няма да лъжа, трудно е. Особено в България и особено сега, в тези сложни времена, които настанаха – пандемия, инфлация, икономическа и политическа криза. За артистите на свободна практика, в това число и музикантите, е въпрос на оцеляване… Трябват изключително силна воля и психика, адаптивност, дисциплина, търпение, вяра, че въпреки трудностите и препятствията по пътя, ще преодолеем и това. В крайна сметка начин винаги се намира. Човек никога не бива да се отказва, когато наистина обича нещо толкова силно, колкото и трудно да бъде и каквото и да му струва! Да, старите отстъпват пред младите. Все пак е нужна свежа кръв.

Таня, как съчетаваш личния си живот с професионалния на сцената? Успяваш ли да ги синхронизираш?

Аз съумявам да съчетавам добре личния си живот с професионалния, като се старая да запазвам личния, колкото може повече за себе си. Неслучайно е личен. Всеки има право да има такъв, за да може да запази живо пламъчето на таланта и енергията си, а публиката би трябвало да не се вълнува толкова от жълтите новини. Нали все пак артистът е артист, за да бъде разглеждан като такъв, заради творчеството му и това, което оставя след себе си на хората.

Каква цена трябва да платиш, за да си сред първите, успелите, известните? Каква формула ще препоръчаш на другите, които искат да се качат на сцената?

Цената е да се отдадеш изцяло на музиката и да вярваш в това, което правиш, да знаеш защо го правиш. Изгубиш ли смисъла за теб самия, то тогава е по-добре да се оттеглиш, защото вероятно няма какво да дадеш на хората. А нали всъщност това е смисълът? Музиката дава, тя е храна за душата. Всъщност това е един много интересен процес. Артистът черпи вдъхновение, след това той предава това вдъхновение чрез музиката си на своята публика, която пък чрез своята обратна връзка дава това на артиста, от което той има нужда. Това е един много красив и ценен процес.

Артистът трябва да има и желязна психика, защото той винаги ще остане неразбран от някой. Няма как просто да се харесаш на всички, това е невъзможно. Така че човек трябва да бъде готов за това и да не позволява на нищо и никой да го сломява. Да вярват в себе си, да бъдат дисциплинирани и самокритични и да дават най-доброто, на което са способни! А когато успеят да спечелят доверието на публиката и добият популярност – никога да не се главозамайват и да не се взимат прекалено на сериозно. Винаги съм ценяла едно качество в големите артисти и това е, че те остават земни, близки до хората… Не е важна само крайната цел, поне не на всяка цена. Не по-малко важен е самият път.

Следиш ли политиката? Какво мислиш за сегашния политически климат в страната? Има ли надежда?

Ще ми се да вярвам, че надежда винаги има… Въпреки, че ситуацията в момента е изключително нестабилна. Надявам се с времето нещата да се нормализират и да участват нови и по-млади и будни хора, с по-иновативни идеи в правителството. Много се надявам един ден България да стане едно прекрасно и гостоприемно място за спокоен живот за своите деца, даващо по-големи възможности. Място, на което да има здрави, справедливи и работещи закони.

Най-голямото ти разочарование? И най-голямата ти радост?

Понякога съм се замисляла относно това, че не „яхнах вълната“ веднага след X Factor и не използвах тогава шанса да творя собствена авторска музика, когато може би щеше да ми бъде малко по-лесно да се наложа на българската музикална сцена. А вместо това реших да се отдам на майчинството, но в никакъв случай не съжалявам за това, защото получих най-прекрасната дъщеря, която ми е дар от Бога! Всъщност, връщайки лентата назад в моя живот, не съжалявам за нищо. Вярвам, че за всяко нещо си има време и уча дъщеря ми да посреща загубите с чест и вдигната глава, много е важно човек да знае, когато падне как да се изправи, „изтупа“ и да продължиш напред по правилния път. А и човек никога не знае, когато си мисли, че губи, какво всъщност печели. Всичко зависи от гледната точка.

Някакви специални очаквания? Далечни планове в бъдещето имаш ли или всичко е в краткосрочен план?

Опитвам се да нямам очаквания. За мен това е пътят към така нареченото щастие. Когато човек има определени очаквания и те не се осъществят, тогава настъпват разочарованията. Аз правя това, което искам и в което вярвам. И така знам, че каквото е зависело от мен – аз съм го дала.



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *