Дейв Евънс е първият певец на австралийската хард рок група AC/DC. Той е роден през 1952 година в Лондон, Великобритания, но се мести с родителите си в Австралия когато е 5-годишен.
Намира място в групата, след като се отзовава на обява във вестник. Остава в AC/DC само 9 месеца. Заради по-суровия глас на Бон Скот Евънс постепенно е заместен от него. Дейв Евънс публикува различни соло албуми, музиката му е близка до тази, която изпълнява AC/DC.
През ноември 1973 г. Дейв се присъединява към основателите на AC/DC – братята Малкълм и Ангъс Йънг и бас китариста Лари ван Кридт. Първата им сценична изява става в навечерието на новата 1974 година в клуб в Сидни.
През 1974 групата записва първите си песни „Can I Sit Next To you Girl“ и „Rockin’ In The Parlour“. Двете песни бързо стават хит в клубовете на Австралия и AC/DC тръгват на първото си турне, като обикалят клубовете в цялата страна. През септември 1974 г. Бон Скот заменя Дейв Евънс като вокал на групата.
След AC/DC се присъединява към групата Rabbit, където заменя оригиналния вокалист Грег Дъглас. Между 1975 г. и 1977 г. Rabbit издава 6 единични и два двойни албума.
Еванс издава и три самостоятелни албума. Първият е запис на живо от „A Hell of a Night“ – възпоменателния концерт в памет на Бон Скот. През 2004 г. Дейв издава албума „Sinner“, а през 2010-та и „Judgement Day“.
През лятото на 2012 г. Евънс прави мини турне с норвежката група „Barbed Wire“, където певецът участва като гост-вокалист. След турнето Дейв се връща във Великобритания за турне, на което изпълнява песни от албума „Judgement Day“ и кавъри на песни на AC/DC, написани от групата след напускането му.
През 2013 година отново организира поредица от концерти по повод 40-годишнината от основаването на AC/DC. Издава сингъла „Little Headbanger“, с който промотира турнето, но песента така и не успява да достигне до музикалните класации.
Юлиян Лазаров е журналист с дългогодишен опит в радио и телевизия. В професионалната му биография са БНР, Нова ТВ, Радио Energy, ТВ Европа и др. Обича спорта, музиката и стойностното кино.
Коментари