Васил Чергов е един от финалистите във втория сезон на „Гласът на България“. Там той достигна завидната трета позиция, но музикалната му кариера започва доста преди шоуто. Днес Васил пее и свири в пиано барове, клубове и на частни партита, като успоредно с това продължава да създава авторски парчета. Ето какво сподели Васил Чергов в специално интервю за © Меломан.бг.

Кога беше първият ти досег с музиката? Има ли конкретен човек, който те е открил и насочил към нея?

С музика се занимавам от шести клас. Точно тогава в училището ми имаше деца, които си бяха направили музикална групичка. Това беше една ученическа банда, даже ѝ сложихме име. Казваше се „Икар“, като първият човек, който е полетял. Те ме чуха как пея, харесаха ме, станах част от бандата им и така може да се каже, че започна моят музикален път.

Ходеше ли на уроци, когато си бил по-малък?

Да, веднага след тази група започнах да посещавам уроци по китара и по-късно по пиано. След това ме приеха в музикалната академия „Панчо Владигеров“ със специалност „Поп и Джаз пеене”.

Разкажи за „Гласът на България“ – това ли е първият ти досег с по-голяма публика, какви са емоциите и спомените от формата?

Първият ми досег с по-голяма публика е, когато бях клавирист на група Обратен ефект преди години. Те имаха доста концерти пред доста хора, тогава бях на 18 години. „Гласът на България” беше първото риалити, в което участвам. Риалити форматите са много по-различни от всички друго. Това не е изкуство за мен, а вид състезание. Там оцеляват бойците, хората, които са най-силни психически, а не точно най-талантливите. Разбира се, че не е изключен талантът, но той трябва да е съчетан с много голяма вътрешна сила. Виждал съм как много талантливи хора отпадат точно, защото нямат тази вътрешна сила, просто се смазват психически и за тях всичко приключва. Аз явно съм от по-силния типаж хора, защото „Гласът на България” ми беше първо такова шоу, в което участвам, и стигнах до финал. Присъствах от първия до последния концерт, което за мен си е лична победа. Емоцията беше много хубава, това не мога да го отрека. И всичко, което се случваше, беше на много професионално ниво. Хубаво е да те дават по телевизията, няма спор… Всичко се усеща различно, хората по улицата вече те разпознават, спират те, поздравяват те и ти пожелават успех. Проблемът на тези формати е, че за много кратко време те изстрелват до върха, политаш, а в следващия момент, изведнъж падаш с бясна скорост надолу. За много от участниците този момент е много тежък, чисто от психическа гледна точка.

А ти как се чувстваше веднага след формата, как ти се отрази?

На мен форматът само ми помогна и най-вече ми помогна с това, че имах договор с Universal и записах 2 видеоклипа, които те финансираха. Това нещо ми помогна хората и медиите да научат моето име. Имах само позитиви от участието си, защото реално, когато правя нови проекти, ще съм по-лесно разпознаваем. Може да се каже, че с „Гласът на България” аз постигнах една много голяма моя мечта, а именно да изпълнявам авторска музика. Общо взето това е мечтата на всеки изпълнител – да създава собствена музика. В момента имам много участия – всяка седмица имам лайфове, но основно пея чужда музика, изпълнявайки кавъри. Не че в това няма удоволствие – има, много е готино, но мечтая един ден да пея много повече своя собствена музика.

Разкажи ни малко повече за последната ти песен „Имах те”.

Последната ми песен е по истинска история, която съм изживял. Когато измислих музиката, тя дойде точно с тези две думички „Имах те”. И когато накарах текстописеца да напише текста, държах на тези две думи. Темата беше ясна. Авторът на текста го написа доста адекватно – той усети и написа това, което аз съм казал с музиката и предаде много точно емоцията ми. Въпросният текстописец се казва Иво Гълъбов, с него сме приятели и във времето е направил няколко текста за мои песни.

Относно момичето, за което става въпрос – колко време сте били заедно, защо е имало раздяла?

Били сме заедно достатъчно време, за да напиша тази песен. : )

В момента работиш ли по някакви нови проекти?

Да, работя, дори сега мисля малко да сменя стила. Понеже на мен много ми допада латиното. Усетил съм, че съм двете крайности – обичам баладични песни, като „Имах те”, а в следващия момент пък ми е забавно да изпълнявам латино песни и смятам следващите няколко проекта да са такива. Въпреки че на български трудно се прави регетон. Това ми е бъдещата идея – да направя няколко веселяшки парчета, които да стават и за радиа, и за клубове едновременно.

Веселяшките парчета за лятото ли ги планираш или не си си поставял срокове?

Регетонът по принцип се слуша целогодишно – няма лято, няма зима. Защо трябва само лятото да правим такива парчета? Все си мисля, че ако зимата направиш едно парче, което да звучи „топло”, весело и енергично, то ще стопли душите на хората.

Къде най-често могат да те срещнат хората?

Имам участия в пиано барове и лайф клубове, където се изпълнява основно комерсиална кавър музика.

Кажи ни някоя твоя любима песен.

В момента най-любимата ми е „Perfect“ на Ед Шийран. Аз нямам любима песен за всички времена, просто любими песни за определен период от време. Също “Shape of You“ отново на Ед Шийран ми е еталон за това как трябва да се прави комерсиална весела музика и в същото време да звучи класно.

Има ли определен стил музика или определени песни, които си пускаш, когато си тъжен или искаш просто да се заредиш по някакъв начин?

В такива моменти мога да слушам всичко. Всички стилове ме зареждат. Не мога да се наслаждавам само на един стил. Аз съм така и с изпълненията на живо – изпълнявам най-различни кавъри, никога не съм се ограничавал и това ме зарежда.

Има ли български изпълнители, с които много би искал да работиш заедно по проект?

Искам да направя песен с български изпълнител, който не е известен, а не с доказани изпълнители. И тази песен да изстреля и него, и мен. И знаете ли защо? Защото хората имат нужда от повече изпълнители, особено в поп музиката. От години се слушат едни и същи имена. Ако има нови изпълнители, ще има и конкуренция. Това ще направи по-качествена музиката като цяло. Повечето конкуренция ражда и повече качество, а не отнема хляба на другите.


Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *