Станислава Христова, по-известна като SunHeart, е млада българска певица, която вече има зад гърба си няколко самостоятелни проекта, както и дует с Дичо. За последната си песен SunHeart разказва, че е вдъхновена от реални емоции.

Всъщност "Един до друг" се появява още преди три години, провокирана от нараненото сърце на Станислава. Текстът разказва за нуждата от отдаването, взаимното допълване и подкрепата в любовта. Вече е факт и видеоклипът към парчето, издържан в семпъл стил, пресъздаващ интимната атмосфера на влюбените, подсилена от романтичната зимна приказка на "Боровец".

За музикалното начало и трудностите по пътя към сцената, за любовта и възможностите, които съдбата ни подарява – ето какво сподели младата певица SunHeart в откровено интервю пред © Меломан.бг.

От колко време се занимаваш с музика, как започна да пееш?

Започнах да пея от ученическите си години. В основното си училище в Несебър имах прекрасен учител по музика, който и до ден днешен се прославя с името си във фолклора – Данаил Кехайов. Той ме насочваше към музиката през годините, споделяше с родителите ми, че имам талант и чувство за ритъм и ме насочваше към музикалната сфера. По-късно започнах и сама да си го пожелавам, да пея в училищни хорове и да се стремя да се развивам. В тийнейджърските си години попаднах в лоша компания с по-буйни деца, които даже употребяваха и забранени субстанции. Тогава музиката се яви като спасение и утеха, може би ако не беше тя и аз щях да тръгна по същия този лош път, което нямаше да е добре нито за мен, нито за семейството ми. Тогава сама реших да се запиша на уроци по пеене в една школа – „Сезони“ в Бургас, при една много добра учителка по пеене – Кина Христова, тя е с над 20 години опит и продължава да преподава и до ден днешен. В последствие тя ми стана много близък приятел и ми помогна да мина през този период, в който бях останала и сама, нямах никакви приятели, защото не исках да се подхлъзна по лош път. „По-добре да си сам от колкото зле придружен“. Музиката ми помогна в това отношение (между другото това не съм го споделяла на никого досега). Прекарах в школата около 4-5 години, в последствие започнах да се изявявам и по участия, да си създавам репертоар от кавъри до ден днешен, в който вече имам шест реализирани проекта, още много идеи и желание да работя с много хора. Не бих искала да работя само с един човек, който да ми прави музиката. Иска ми се да опитвам много нови неща. Всеки проект е различен, с различна идея съответно и различно звучене.

Ако трябва да направиш паралел между твоята музика (и текстове) и тази на имена като Гери-Никол и Криско, които са изключително популярни в момента, какъв би бил той?

Тези артисти много добре знаят каква музика се слуша в България и следват тази тенденция. Не бих ги упрекнала за текстовете, защото те се слушат и харесват. Това, че на мен не ми харесват и не смятам, че са пример за младото поколение си е лично мое мнение, но обективно погледнато това са едни добри бизнесмени, които знаят как да изкарват пари и да си умножат инвестираните средства. За мен е много по-важно посланието, което предаваш. Жалко, че българският народ слуша и търси този тип музика… Ако преобладаващата част на обществото у нас слушаше по-различна музика, такава, която носи някакво послание, съм сигурна, че Гери-Никол и Криско щяха да влязат в тази тенденция. Каквото се търси, това се предлага. Не ги обвинявам за нищо, разбира се, аз много уважавам всеки един изпълнител, защото това са много средства, енергия и труд, вложени във всеки проект. За съжаление е така, просто ми се иска човекът да се извиси и да не вижда себе си в такива текстове с „мятане на салфетки“, „убиване и пръскане“.

Теб какво те вдъхновява, в каква обстановка обичаш да твориш?

По принцип, когато си кажа „Трябва да напиша текст“, няма как да седна и да го напиша веднага, но задачата си остава в паметта ми и в някакъв момент, докато си карам колата или отивам до магазина, например, и хоп… то си идва без да го питам. Много спонтанно ми хрумват идеите, веднага си представям и мелодия. Нямам нужда да отида в студио и да им кажа „Напишете ми текст и ми кажете как да го изпея“. Да, нямам музикално образование и няма как да си напиша музиката сама, все пак за всичко си има хора, но, когато ми хрумват текстове, си ги представям заедно с мелодията и оттам нататък решавам дали това нещо наистина го чувствам. Вдъхновявам се от малките неща, от моментите, от чувствата и емоциите ми в момента, хората които срещам около себе си и как ми влияят. Много ми се иска да съм заобиколена от цветя и рози, но всъщност кофти случките и ситуациите от живота ми ме провокират да пиша повече. Не от хейтърска гледна точка, да мога, ако изпея нещо на конкретните лица, да ги накарам да почувстват нещо, да ги жегна. В никакъв случай текстовете ми не са комерсиални, може би не са и толкова грабващи, че да започнеш да си ги повтаряш още от първото слушане на песента, но във всички случаи са с дълбоко послание и ако я слушаш повече от веднъж и се заслушаш по-внимателно в текста, може би ще влезе някаква част от песента в теб и ще остави някаква следа.

На какво е посветена последната ти песен „Един до друг“?

Песента е посветена на любовта. В любовта се крие смисълът на живота. Когато обичаш един човек, искаш да го извисиш и да му дадеш криле, да го подкрепяш във всяко негово начинание и да го надъхаш за живот още повече. Съвременната любов не е точно любов. Хората имат прекалено много очаквания от ближния си, не се подкрепят и това ме мотивира да напиша текста. Защото мисля, че е много важно да запазим чистата истинска любов, такава каквато я имаме към децата си, родителите, братята и сестрите ни. Точно тази любов ми липсва като цяло в обществото и заради това написах този текст.

А сега за дуета с Дичо. Как се запознахте, как се свързахте един с друг за да направите проекта?

Ние се познаваме от доста време и той винаги е знаел, че се занимавам с музика и имам авторски неща. Малко след като излезе първото ми авторско парче „Dance With Me” му го показах и той много се зарадва, тогава не сме си говорили за съвместен проект. След това написах текста на „Beautiful Day”, направих демото, изпратих му го и той много го хареса. Честно казано, не можах да повярвам, че избра точно английската част, мисля, че това е едно от малкото авторски парчета, даже може би единственото, в което той пее на английски. Оказа ми огромна подкрепа, за артист като мен, който се продуцира сам и не е към никоя музикална компания в България, е много важно да има подкрепа от такива големи имена като Дичо, за мен той винаги е бил един от най-добрите гласове у нас и аз винаги съм си представяла, че пея с него.


Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *