Това е историята на едно забавно пътуване, представена през погледа на помияра господин Боунс, верен приятел на Уили Г. Кристмас – изтерзана душа и поет, чиято глава е пълна със собствената му непубликувана поезия.

Досущ като Дон Кихот и Санчо Панса двамата поемат на едно последно пътуване към Балтимор в издирване на евентуалната си спасителка Беа Суонсън.

Но след като господарят му Уили внезапно се преселва в отвъдната земя „Тимбукту“, господин Боунс е оставен на произвола на съдбата. Премеждията му са и страшни, и смешни.

Въпреки че ходи на четири лапи и не може да говори, той умее да мисли и от мислите му Пол Остър изтъкава история, пълна с тъга и нежност, но и с много хумор. Със съпричастно перо ни представя света през очите на бездомното куче и начина, по който това добро и умно същество гледа на нас, хората.

„Тимбукту“ е разказ за любовта. Хора или кучета – няма разлика. „Още повече че всеки писател – казва Пол Остър – се нуждае от някои типично кучешки атрибути: нос, за да надушва, още интерес към разнообразието на живота и устойчивостта на боклука в него“.

Запитан откъде му е хрумнала идеята за главен герой куче, Пол Остър отговаря, че много искал да напише нещо „малко, поетично, фантастично и смешно“.

Тази седмица © Меломан.бг • Музиката на твоя живот и издателство „Колибри“ дадоха възможност на всички да спечелят романа „Тимбукту“ от Пол Остър.

Въпросът беше: Кой е градът, които вдъхновява Пол Остър за неговите романи?

Верният отговор: Ню Йорк.

Романа „Тимбукту“ от Пол Остър печели: Павлина Булевска от гр. София.

Благодарим на всички участници и честито на печелившата!



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *