На 13-и май от 18:30 часа класическа музика, приказка и приятелство ще са в една вълшебна симбиоза на сцената на Studio 5. Две красиви жени, приятелки от детство и отдадени на музиката ще ни отведат в света на Оскар Уайлд.

Николета Хайтова – флейта и Ирина Първанова – арфа се събират след дълго прекъсване, за да ни разкажат една приказка за приятелството. В тяхна подкрепа и запленен от идеята се включва актьорът Николай Тодоров.

„Музиката разказва“ е музикално приключение, което ще събере на едно място хората, харесващи елегантното звучене на арфата и флейтата и тези, които обожават литературните четения.

Ще бъдат изпълнени произведения от Бах, Масне, Равел, Ибер, Молнар и приказката на Оскар Уайлд „Преданият приятел”.

Елена Цакманова от сайта OnlinePriatelka успя да отдели за малко Раши (позната на зрителите на bTV от предаването „Без думи“) от репетициите и да й зададе няколко бързи въпроса.

Сигурна съм, че има интересна история в основата на идеята за събитието ви! Права ли съм и ако да, каква е тя?

Не знам точно коя е интересната история около събитието на 13.05 в Студио 5, но на нашия екип всичко свързано с проекта му е интересно. Интересно беше да подберем музика, която двете с флейтистката да изпълним и тя да е достатъчно разнообразна, достъпна и в същото време стойностна и новаторска. На едно от произведенията аз лично правя аранжимент за арфа, така че това ще е напълно уникално изпълнение за българската публика. Още нещо интересно е вплитането на текст между отделните музикални номера. Двете с флейтистката се чувстваме свързани с не само едно изпълнителско изкуство и така естествено достигнахме до потребността от текст и партньор на сцената до нас. Подбирайки текста, започнахме от любими автори и се оказа, че и двете сме почитатели на Оскар Уайлд, а приказката „Предания приятел“ някак идеално пасна на това, което ни събира и вълнува и двете.

От колко време ти и Николета се занимавате с музика?

Както е обичайно за повечето музиканти, така и ние се занимаваме с музика от съвсем ранна детска възраст. Интересното е, че и двете сме свирили на повече от един инструмент. Събира ни музикалното училище в София, когато тя свири на флейта, аз на арфа. Преди това тя се изявява на акордеон в Пловдивското музикално училище, лауреат е на няколко конкурса по специалността, а аз преди да се насоча към арфата изпробвах музикалните си възможности на пианото.

Ти как избра арфата или тя избра теб?

Неочаквано и някак беше любов от пръв поглед. Бях започнала да свиря на пиано, но по стечение на обстоятелствата си счупих ръката два поредни пъти и изпуснах приемните изпити за музикалното училище. Предложиха ми да се преместя на друг инструмент и така имах избор между контрабас и арфа. Познайте кой избрах? Все пак съм момиче и като видях красотата и божествения звук на инструмента се заплених изцяло от него. Това, което не предполагах е, че арфата е капризна и не толкова лесна за овладяване (освен 46 струни има и 7 педала) и за съжаление доста скъпа за закупуване.

Винаги ми е било интересно при тези големи музикални инструменти – вие крехките изпълнителки сами ли си ги носите или имате специален човек за това?

Няма нищо крехко в нас изпълнителите. Въпрос на техника е, лично съм виждала как една арфистка, по-слабичка от мен, вдигна сама арфата, но само за малко, разбира се. Иначе има специални колички за превозване и ако сградите са с достатъчно големи асансьори няма никакъв проблем една крехка арфистка да си предвижи арфата сама. И все пак, не бих имала нищо против да имам личен асистент, който да ме следва и да се тревожи за инструмента вместо мен.

Какво ще видят и чуят хората, които ще бъдат в Studio 5 на 13-и май?

Ще видят и чуят един по-нестандартен концерт, изпълнен от по-нестандартни музиканти, поднесен леко и приятно, с вплетена в него приказка от голям световен автор. Искаме хората да се насладят на прекрасното съзвучие от арфа и флейта, на нежната и закачлива музика, която сме подбрали. Искаме още хората, напускайки нашия концерт да попият нещо конкретно като смисъл или размисъл – тук е ролята на текста – да се замислят над философията на приятелството или поне да узнаят тази на Оскар Уайлд.

Притеснява ли те фаталната дата 13-и?

Не би могла да ме притеснява. Аз дори се омъжих на петък 13-ти. Не виждам нищо фатално в това число, по-скоро е обратното, обичам да го свързвам със събития от моя живот, така някак му предавам от моята положителна енергия и то губи своя фатализъм, поне за мен.

Имате ли планове за още подобни събития?

Да, пожелавам си да имаме още подобни събития и повече хора да ни чуят и да се запленят от нашата музикална приказка, защото трудът, който положихме, всъщност това е валидно за всички музиканти и артисти, заслужава повече от една изява. Всичко е пред нас! Аз приемам това събитие на 13 май като начало, като първата стъпка към нещо, към което се стремя и ми харесва да правя. Пожелавам приятно слушане и гледане, на тези които успеят да дойдат.

Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *