Идва „Време е за фолклор“

1 коментар

1. ВРЕМЕ ЛИ Е ЗА ФОЛКЛОР?

   ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИКА
   от името на певици, музиканти, танцьори и хореографи от българските професионални държавни фолклорни ансамбли
   /по повод предстоящия концерт „Време за фолклор“/

   Кога е време за фолклор? Това би попитал всеки, който се занимава със съвременни фолклорни изкуства. И би си отговорил приблизително така:
   „Винаги е време за фолклор, защото той, фолклорът е в нас. И с нас.“
   „Време за фолклор“ – под това заглавие в НДК предстои концерт, в който по думите на инициаторите ще участват най-добрите ни фолклорни състави. Това с „най-добрите“ не е много удачна форма за реклама, защото кой наистина може да определи кое е добро и кое най-добро? От край време е ясно, че историята е тази, която дава най-безпристрастните оценки и поставя всеки и всички на отреденото им място. Но, нейсе… Днес всеки се саморекламира, както намери за добре…
   В едно интервю по БНР член на екипа на ансамбъл „Чинари“ самоуверено заяви, че в този концерт ще участват „свободни артисти, които правят изключително голяма продукция и са много по-продуктивни от хората, които са в държавните структури.“ Време ли е във „времето за фолклор“ да има противопоставяне и отправяне на отровни стрели към държавните ансамбли? Защото тези стрели не се отправят за първи път. И се отправят все от едни и същи хора. Те непрекъснато обсъждат работата, изявите и продуктивността, качествата и художествените постижения на държавните ансамбли, успехите и най-вече субсидиите им. Па от време на време, аха да биха рекли: „ Вижте каква държавна пара трошат ансамблите! За какво им се отпускат пари? С тези субсидии ние какво щяхме да направим!“
   Та в тая посока и ний, „държавните“ артисти бихме рекли:
   1. Не важно колко си продуктивен, а какви са качествата на твоята работа.
   2. Концерти на българските държавни ансамбли в България и по света не са в никакъв случай по-малко от тези на частните фолклорни формации.
   3. Който толкова страда за държавните субсидии, които знаем, че не са никак високи, да би си стоял в държавните ансамбли и да не бе хуквал към частните подобни.
   4. Никому не е нужно да се противопоставят държавни и частни ансамбли – за всеки има място под слънцето, изяви и публика.
   5. „Идеята“ да се обяви 22 юни за ден на българския фолклор е чиста проба евтин пиар. Днес всеки прави инициативи, чрез които му се иска да се „впише“ в историята. Какво е тяхното съдържание и смисъл е друга тема. Защото отношението на държавата към фолклора и традициите няма да се промени с формалното отбелязване на един ден. И с даването на поредната измислена награда от едни „наши“ на други „наши“ хора… Това трябва да бъде ежедневна държавна политика – за опазване и съхранение на българската духовна памет!
   Та в тази посока „времето за фолклор“ нито е настъпвало, нито си е отивало. Винаги е време за фолклор, защото той – българският фолклор е неизменна част от нашия ген.
   Време е за толерантност и етичност.
   Време е за уважение към труда на другите.
   И към публиката, която винаги има тежката дума.
   Време е за истински стойностно изкуство, чиято база са българския фолклор и традиции – истинската непреходност, надживяваща кича и комерсиалните заблуди.

   Певици, музиканти, танцьори, хореографи, диригенти от „държавните структури“ на НФА „Филип Кутев“, ансамбъл „Пирин“, ансамбъл „Тракия“, Северняшки ансамбъл, Капански ансамбъл, ансамбъл „Родопа“, ансамбъл „Добруджа“ и ансамбъл „Пазарджик“.

   Отговор